23.01.2010 г., 15:04

Усмивките

1.5K 0 20

Усмивките ми винаги говорят -

откриват ми душата за света...

Една е за отминалите хора,

една за добър ден, от суета,

една за всичко, що наричаме природа,

за изгрева, за залеза една.

Една, която давам на раздяла,

една, която идва със сълза,

една, с която нежност подарявам,

една, която пази любовта...

Усмивките ми винаги говорят

и толкова ненужни са словата,

те искат да прикрият и престорят.

Усмивките са рожби на душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...