18.01.2013 г., 10:36

Утре и Днес

1.3K 0 3

Ветровете ли ме блъснаха в стената

или пък бурята сърцето ми отне?

Вълната се раздаде без остатък

и аз потърсих верните ти рамене.

 

На изгрева в лъчите златни

потапям цялата си нежна мисъл.

За нас ще бъдат безвъзвратни

моментите, които си описал.

 

Че “утре” тихо се промъква в сетивата

и гали на душата ми покоя.

А “днес” в сърцето ми е отпечатък,

очаквам да се срещнем след завоя!


01-02.10.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...