Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни
потапям цялата си нежна мисъл.
За нас ще бъдат безвъзвратни
моментите, които си описал.
Че “утре” тихо се промъква в сетивата
и гали на душата ми покоя.
А “днес” в сърцето ми е отпечатък,
очаквам да се срещнем след завоя!
01-02.10.09
© Мери Попинз All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!