Ветровете ли ме блъснаха в стената
или пък бурята сърцето ми отне?
Вълната се раздаде без остатък
и аз потърсих верните ти рамене.
На изгрева в лъчите златни
потапям цялата си нежна мисъл.
За нас ще бъдат безвъзвратни
моментите, които си описал.
Че “утре” тихо се промъква в сетивата
и гали на душата ми покоя.
А “днес” в сърцето ми е отпечатък,
очаквам да се срещнем след завоя!
01-02.10.09
© Мери Попинз All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!