27.12.2015 г., 21:25

Утрешното днес

485 0 2

В нощта, при залез слънце,

свирепо се пише сценарият

на днешното утре – утрешното днес.

Остарелите правила на живота

строго насочват мастилото

по  пергамента. Финес!

 

Привикналата ръка плахо

се опитва да промени нещо –

изтърва писалката върху листа.

 

Не, не, не! – изкрещя глас

от поглъщащия всичко

черен мрак – не задрасквай моя идеал!

 

Слънцето вече залезе и очите

не виждаха. Само ръката

продължаваше да пише.

Поредният неуспешен опит.

Нищо, по-късно!

Толкова късно, че сякаш никога…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Лаброев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...