Утрешното днес
В нощта, при залез слънце,
свирепо се пише сценарият
на днешното утре – утрешното днес.
Остарелите правила на живота
строго насочват мастилото
по пергамента. Финес!
Привикналата ръка плахо
се опитва да промени нещо –
изтърва писалката върху листа.
Не, не, не! – изкрещя глас
от поглъщащия всичко
черен мрак – не задрасквай моя идеал!
Слънцето вече залезе и очите
не виждаха. Само ръката
продължаваше да пише.
Поредният неуспешен опит.
Нищо, по-късно!
Толкова късно, че сякаш никога…
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
