Утринно
Ослепялата нежност в съня ми
вдигна тост за душата ми болна
и горещите сълзи в дланта ми
все за тебе са - любов несбъдна.
И дори небесата да знаят
премълчаната лудост в кръвта ми,
още няма сила такава,
която любовта ми да съди.
И се губя, за да ме намериш,
и съм птица, за да не отлитна,
ти за мен си цялата Вселена,
аз за теб - Луна несподелена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
