Feb 19, 2014, 11:05 AM  

Утринно

  Poetry » Love
1K 1 4

 

 

Ослепялата нежност в съня ми

вдигна тост за душата ми болна

и горещите сълзи в дланта ми

все за тебе са - любов несбъдна.

 

И дори небесата да знаят 

премълчаната лудост в кръвта ми,

още няма сила такава,

която любовта ми да съди.

 

И се губя, за да ме намериш,

и съм птица, за да не отлитна,

ти за мен си цялата Вселена,

аз за теб - Луна несподелена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...