Ослепялата нежност в съня ми
вдигна тост за душата ми болна
и горещите сълзи в дланта ми
все за тебе са - любов несбъдна.
И дори небесата да знаят
премълчаната лудост в кръвта ми,
още няма сила такава,
която любовта ми да съди.
И се губя, за да ме намериш,
и съм птица, за да не отлитна,
ти за мен си цялата Вселена,
аз за теб - Луна несподелена.
© Жулиета Великова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
