Ослепялата нежност в съня ми
вдигна тост за душата ми болна
и горещите сълзи в дланта ми
все за тебе са - любов несбъдна.
И дори небесата да знаят
премълчаната лудост в кръвта ми,
още няма сила такава,
която любовта ми да съди.
И се губя, за да ме намериш,
и съм птица, за да не отлитна,
ти за мен си цялата Вселена,
аз за теб - Луна несподелена.
© Жулиета Великова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
