Утро
Понякога ме трогва този малък свят!
Комините със светлия им дим
и вятъра над сутрешния град -
приветлив, ласкав и неуловим.
И улиците с мирис на кафе,
усмихнатите лъскави павета,
алеите във жълто кадифе
и есенно притихнали дървета.
И ми е нужна тази простота
(опирам се във нея да не падна),
разбирам, че е крехка есента,
но искам този миг да си открадна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
