Nov 9, 2016, 11:20 AM

Утро

  Poetry » Civic
1.2K 3 10

                                 Понякога ме трогва този малък свят!

                                 Комините със светлия им дим

                                 и вятъра над сутрешния град -

                                 приветлив, ласкав и неуловим.

                                 И улиците с мирис на кафе,

                                 усмихнатите лъскави павета,

                                 алеите във жълто кадифе

                                 и есенно притихнали дървета.

                                 И ми е нужна тази простота

                                (опирам се във нея да не падна),

                                 разбирам, че е крехка есента,

                                 но искам този миг да си открадна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...