Nov 9, 2016, 11:20 AM

Утро 

  Poetry » Civilian
645 3 10

                                 Понякога ме трогва този малък свят!

                                 Комините със светлия им дим

                                 и вятъра над сутрешния град -

                                 приветлив, ласкав и неуловим.

                                 И улиците с мирис на кафе,

                                 усмихнатите лъскави павета,

                                 алеите във жълто кадифе

                                 и есенно притихнали дървета.

                                 И ми е нужна тази простота

                                (опирам се във нея да не падна),

                                 разбирам, че е крехка есента,

                                 но искам този миг да си открадна!

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изненада - малка усмивчица! )) Поздравления!
  • Завладяваща атмосфера- уютна, ароматна о приятна.
  • Хареса ми...
  • "И ми е нужна тази простота
    (опирам се във нея да не падна),
    разбирам, че е крехка есента,
    но искам този миг да си открадна!"
    Ех... Много хубаво...
  • Открад и аз едно мигче
  • Разрешението ни ли чакаш? Кради, колкото ти душа иска! Рецидивите също са позволени.
  • Усетих аромата на кафе и цялата тази "простота", която ме завладя! Сърдечен поздрав!
  • Изящно нарисувана картина!
  • ... залитайки... дойдох... откърших си малко есен и потеглям нататък...
  • Едно листо, дори и паднал кестен,
    облак, натежал от много дъжд,
    всички топли цветове във тази есен,
    смехът звънлив във детска глъч... и така нататък . Все простички неща, които ни държат изправени.
    Един ден може и да го продължа, да стане стих.
    Много хубаво чувство има в думите ти, Раде.
Random works
: ??:??