22.05.2012 г., 10:33

Увертюра

790 0 5

 

Ръцете ти ме докосват изгарящо

и заравяш пръсти в косите ми.

Кожата ми настръхва издаващо

и се уголемяват зениците ми.

 

Търсиш мълчаливо съгласие.

Намери ли го в очите ми?

Притаила съм дъх и от щастие

ще се взриви пулсът в гърдите ми.

 

Разтварям устни в очакване.

Погледът ти улавя движението.

Не е нужно друго загатване

какво следва да е продължението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...