Ръцете ти ме докосват изгарящо
и заравяш пръсти в косите ми.
Кожата ми настръхва издаващо
и се уголемяват зениците ми.
Търсиш мълчаливо съгласие.
Намери ли го в очите ми?
Притаила съм дъх и от щастие
ще се взриви пулсът в гърдите ми.
Разтварям устни в очакване.
Погледът ти улавя движението.
Не е нужно друго загатване
какво следва да е продължението.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)
Стих копнеж! А продължението е любов! Поздравления!