Ръцете ти ме докосват изгарящо
и заравяш пръсти в косите ми.
Кожата ми настръхва издаващо
и се уголемяват зениците ми.
Търсиш мълчаливо съгласие.
Намери ли го в очите ми?
Притаила съм дъх и от щастие
ще се взриви пулсът в гърдите ми.
Разтварям устни в очакване.
Погледът ти улавя движението.
Не е нужно друго загатване
какво следва да е продължението.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)
Стих копнеж! А продължението е любов! Поздравления!