Уви
Умирам аз под палещи лъчи
и въздух нямам, а сърцето как боли...
Желая в миг на прах да се превърна,
че в нея няма спомен, нито сълзи...
Да свърши изведнъж
това мъчение бездънно;
да няма вече празнота
и безнадеждност!
Търпението липсва в мойта същност,
аз искам всичко, повече, сега и без остатък!
С това издъхват бременните ми мечти,
без жал ще съдя себе си оттук нататък!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Вълчева Всички права запазени
