Увяхнала Роза...
Плаче една увяхнала роза
с пресъхнали черни листа.
От бодлите ù капе отрова,
рони се сълза след сълза...
Пада неволно счупената ваза,
отронва се от нея парче по парче.
Горчива тъга и силна омраза
в прерязаните вени тече...
Една любов бавно умира,
една усмивка неволно угасва.
Като сълза, която да капе не спира,
празнотата в болка прераства...
Кръвта по пода бавно се лее,
като свещ угасна животът ù вече.
Тя се нуждаше от обич, да оцелее,
а любовта от нея беше далече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
