Dec 11, 2009, 11:48 PM

Увяхнала Роза...

  Poetry » Love
3.2K 0 8

Плаче една увяхнала роза

с пресъхнали черни листа.

От бодлите ù капе отрова,

рони се сълза след сълза...

 

Пада неволно счупената ваза,

отронва се от нея парче по парче.

Горчива тъга и силна омраза

в прерязаните вени тече...

 

Една любов бавно умира,

една усмивка неволно угасва.

Като сълза, която да капе не спира,

празнотата в болка прераства...

 

Кръвта по пода бавно се лее,

като свещ угасна животът ù вече.

Тя се нуждаше от обич, да оцелее,

а любовта от нея беше далече...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...