Плаче една увяхнала роза
с пресъхнали черни листа.
От бодлите ù капе отрова,
рони се сълза след сълза...
Пада неволно счупената ваза,
отронва се от нея парче по парче.
Горчива тъга и силна омраза
в прерязаните вени тече...
Една любов бавно умира,
една усмивка неволно угасва.
Като сълза, която да капе не спира,
празнотата в болка прераства... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up