В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Жената зад бара, с големия бюст,
грижливо запазва дочутите тайни.
Разбира от футбол. Ругае със вкус.
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
След пет-шест ракии - уверено лют
съседската болка приемаш пристрастно.
Съседската булка не даваш на друг.
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Приспал съвестта на познати вини,
синхронно проклинаш змията във пазвата -
основна причина за всички злини.
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Излизаш на зиг-заг в живота разбрал:
най-дребното нещо е често най-важното.
И тъкмо го срещнеш. И то отминава...
© Дочка Василева Всички права запазени