Jun 24, 2009, 11:12 PM

Уютно и прашно...

873 0 20

В кварталната кръчма – уютно и прашно...

Работното време със чаши броим.

Дрескодът е анцуг и чехли домашни.

И всеки със всеки е царствено мил.

 

В кварталната кръчма – уютно и прашно...

Жената зад бара, с големия бюст,

грижливо запазва дочутите тайни.      

Разбира от футбол. Ругае със вкус.

 

В кварталната кръчма – уютно и прашно...

След пет-шест ракии - уверено лют

съседската болка приемаш пристрастно.

Съседската булка не даваш на друг.

 

В кварталната кръчма – уютно и прашно...

Приспал съвестта на познати вини,

синхронно проклинаш змията във пазвата -

основна причина за всички злини.

 

В кварталната кръчма – уютно и прашно...

Излизаш на зиг-заг в живота разбрал:

най-дребното нещо е често най-важното.          

И тъкмо го срещнеш. И то отминава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...