В бездната на мъртвите полета
Безизразност очите замъглява.
Сковава лицето в неистова болка.
Усмивката, неразцъфтяла на устните застива.
В душата ми - по грешка гнездят... язви.
И питам се защо е още цяла?!
По скулите пробягват нервни тръпки.
Ослепяла ли съм?!
Че не виждам Слънцето кога изгрява.
В прегръдката ми се стопява последна
радост. Застива...
Оглушавам! От глупави и празни канонади.
В сърцето ми със вик
се ражда болката. Изгаря го.
И спомените с неохота разпилявам,
в бездната на мъртвите полета...
Сковава лицето в неистова болка.
Усмивката, неразцъфтяла на устните застива.
В душата ми - по грешка гнездят... язви.
И питам се защо е още цяла?!
По скулите пробягват нервни тръпки.
Ослепяла ли съм?!
Че не виждам Слънцето кога изгрява.
В прегръдката ми се стопява последна
радост. Застива...
Оглушавам! От глупави и празни канонади.
В сърцето ми със вик
се ражда болката. Изгаря го.
И спомените с неохота разпилявам,
в бездната на мъртвите полета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
