В Бурята...
В Бурята...
Нощта пронизана е с божи гняв,
макар и справедлив като присъда
и трябва вяра, да остана прав:
за да съм жив, да дишам и да бъда...
А черна птица грачещо лети
самотно из нощта като прокоба,
тя над гнездото празно се върти
и болката й лесно става злоба.
И ето взрян в безмълвното небе
очаквам мълния над мен да тресне,
а трябва ми една, една поне,
една звезда във мрака да проблесне...
... Но все по-черно нощното небе
над мен сгъстява мрака поднебесен
и все по-властно Бурята реве,
и все по-страшна, дивата й песен...
... А който в Буря е видял звезда,
той значи от Съдбата е белязан
и знае той спасителна следа,
и знае Път на другите отказан!..
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
Сигурно и звезда си имаш.
