Ена (Елена Гоцева)
495 13486
22.03.2011 г., 9:46 ч.

В бялата стая... 1 

  Поезия
779 0 20

 

 

 

Бяхме в чистилище.

Двамата.

В едно прокълнато място,

дето цветята все умираха

и хляб все не се раждаше...

Мащеха шеташе тихомълком...

Неуморно... ден и нощ... със косата...

А ние бяхме прокажените.

Около нас - дива злоба и страх.

Защото душите ни не се сбираха

в ограничените им представи...

Защото не просехме и не коленичехме,

оставайки без глътка и залък.

Наказваха ни.

С пътища неотъпкани.

И пътеките им 

ни заобикаляха.

Оставиха ни късче прозорец само

и ние се взирахме... взирахме...

да зърнем малкото, бъдното.

То... все ги питаше... за нас питаше...

А отговорите им го препъваха.

Можехме ние, прокълнатите,

само с очи да го прегърнем...

Трупаха върху нас мъка връз мъка.

Зариваха ни... 

и си се кискаха...

Искаха в одаята ни слънце да няма.

А и нас да ни няма никакви.

 

А ние прощавахме... и прощавахме...

Тъй дълго... 

и с толкова вяра, 

че прошката ще сломи покварата...

 

..................................................................

 

Единият...

се събра в жертвен огън.

Изгоря. 

И пречистен си тръгна.

Другият?

От мащехата прогонен,

не можа за сбогом да го прегърне...

 

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??