В бялата стая... 1
Бяхме в чистилище.
Двамата.
В едно прокълнато място,
дето цветята все умираха
и хляб все не се раждаше...
Мащеха шеташе тихомълком...
Неуморно... ден и нощ... със косата...
А ние бяхме прокажените.
Около нас - дива злоба и страх.
Защото душите ни не се сбираха
в ограничените им представи...
Защото не просехме и не коленичехме,
оставайки без глътка и залък.
Наказваха ни.
С пътища неотъпкани.
И пътеките им
ни заобикаляха.
Оставиха ни късче прозорец само
и ние се взирахме... взирахме...
да зърнем малкото, бъдното.
То... все ги питаше... за нас питаше...
А отговорите им го препъваха.
Можехме ние, прокълнатите,
само с очи да го прегърнем...
Трупаха върху нас мъка връз мъка.
Зариваха ни...
и си се кискаха...
Искаха в одаята ни слънце да няма.
А и нас да ни няма никакви.
А ние прощавахме... и прощавахме...
Тъй дълго...
и с толкова вяра,
че прошката ще сломи покварата...
..................................................................
Единият...
се събра в жертвен огън.
Изгоря.
И пречистен си тръгна.
Другият?
От мащехата прогонен,
не можа за сбогом да го прегърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
