В бялата стая... 1
Бяхме в чистилище.
Двамата.
В едно прокълнато място,
дето цветята все умираха
и хляб все не се раждаше...
Мащеха шеташе тихомълком...
Неуморно... ден и нощ... със косата...
А ние бяхме прокажените.
Около нас - дива злоба и страх.
Защото душите ни не се сбираха
в ограничените им представи...
Защото не просехме и не коленичехме,
оставайки без глътка и залък.
Наказваха ни.
С пътища неотъпкани.
И пътеките им
ни заобикаляха.
Оставиха ни късче прозорец само
и ние се взирахме... взирахме...
да зърнем малкото, бъдното.
То... все ги питаше... за нас питаше...
А отговорите им го препъваха.
Можехме ние, прокълнатите,
само с очи да го прегърнем...
Трупаха върху нас мъка връз мъка.
Зариваха ни...
и си се кискаха...
Искаха в одаята ни слънце да няма.
А и нас да ни няма никакви.
А ние прощавахме... и прощавахме...
Тъй дълго...
и с толкова вяра,
че прошката ще сломи покварата...
..................................................................
Единият...
се събра в жертвен огън.
Изгоря.
И пречистен си тръгна.
Другият?
От мащехата прогонен,
не можа за сбогом да го прегърне...
© Елена Гоцева All rights reserved.
