i2na (Инна)
145 1101
26.10.2017 г., 1:57 ч.

В центъра на бялото 

  Поезия
485 4 8

Насреща ми е само дълга зима,

а в центъра на бялото си ти.

Сърцето ми е пълно като виме,

но после се изпразва. И боли.

А после пак се пълни и прелива

през прага, под земята, над града…

Вали над мен снега и ме покрива.

Отдолу презимувам и раста…

Но скоро се разпуквам и изтичам

през тялото на някоя река.

И пак ме няма. Нищо не обичам.

Не искам, не разбирам, не звуча.

А после ставам малка като атом.

Не виждам, че е пролет. Носорог

забожда ми сърцето на рога си

и тича в непознат и див живот.

И тича цяло лято-аз го следвам

по прашните пътеки зад гърба.

Обръща се за миг да ме погледне.

Прегръщам го и идва есента.

А утре зад вратата ще е зима.

Там, в центъра на бялото, си ти.

Препълнена с любов съм – просто взимай

да ми олекне. После си тръгни.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??