В центъра на бялото
Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива
през прага, под земята, над града…
Вали над мен снега и ме покрива.
Отдолу презимувам и раста…
Но скоро се разпуквам и изтичам
през тялото на някоя река.
И пак ме няма. Нищо не обичам.
Не искам, не разбирам, не звуча.
А после ставам малка като атом.
Не виждам, че е пролет. Носорог
забожда ми сърцето на рога си
и тича в непознат и див живот.
И тича цяло лято-аз го следвам
по прашните пътеки зад гърба.
Обръща се за миг да ме погледне.
Прегръщам го и идва есента.
А утре зад вратата ще е зима.
Там, в центъра на бялото, си ти.
Препълнена с любов съм – просто взимай
да ми олекне. После си тръгни.
© Инна All rights reserved.
