В дебрите на тъмната гора...
В дебрите на тъмната гора
чу се шумолене на листа
и две очи пробляснаха
под бледата лунна светлина.
Очи празни и лишени от топлина.
Наоколо бродеше животно,
виещо за кръв,
прокрадващо се в сенките,
чакащо своята стръв.
Звяр, у когото надделяваше дивото
и на първо място бе гладът.
Чудовищно дете на гората,
което не познаваше страха.
Отхвърлена от глутницата своя,
вълчицата се скиташе сама,
сама оставена бе да ловува,
сама да оцелява в нощта.
Дни наред тя се луташе безцелно,
гладна и без капчица вода,
а под бясната и маска
се прокрадваше тъга.
Прокудена и изтощена,
с наранени, в кърви крака,
никой не можеше да чуе
стенещата и дива душа.
Усещаща, че веч е време,
погледна само тъжната луна,
издаде за сбогом вой последен
и се строполи уморено върху студената земя.
А някъде, оттук далече,
чу се жален звук.
Две току-що прогледнали вълчета
осъзнаваха, че животът им ще стане друг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магика Всички права запазени
