Jan 21, 2008, 9:04 PM

В дебрите на тъмната гора... 

  Poetry » Other
622 0 8

В дебрите на тъмната гора

чу се шумолене на листа

и две очи пробляснаха

под бледата лунна светлина.

Очи празни и лишени от топлина.

Наоколо бродеше животно,

виещо за кръв,

прокрадващо се в сенките,

чакащо своята стръв.

Звяр, у когото надделяваше дивото

и на първо място бе гладът.

Чудовищно дете на гората,

което не познаваше страха.

Отхвърлена от глутницата своя,

вълчицата се скиташе сама,

сама оставена бе да ловува,

сама да оцелява в нощта.

Дни наред тя се луташе безцелно,

гладна и без капчица вода,

а под бясната и маска

се прокрадваше тъга.

Прокудена и изтощена,

с наранени, в кърви крака,

никой не можеше да чуе

стенещата и дива душа.

Усещаща, че веч е време,

погледна само тъжната луна,

издаде за сбогом вой последен

и се строполи уморено върху студената земя.

А някъде, оттук далече,

чу се жален звук.

Две току-що прогледнали вълчета

осъзнаваха, че животът им ще стане друг...

© Магика All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??