18.02.2021 г., 7:10

В джунглата - беда!

1.3K 3 9

Внезапно слончето сънливо

пропадна в клопка на ловци.

Развика се,заплака силно:

- Ах,кой сега ще ме спаси?

 

Дочу го стадо от маймунки.

И всяка грабна лист и клон.

Разчистиха капана струпан.

Но как ли се изважда слон?

 

-Ще викнем носорога .Бързо!

Да разширява този ров.

След туй - с лиани ще го вържем.

Ще дърпат бивол и бизон.

 

Решено - сторено!И ето,

че тук премина за късмет

Багира - черната пантера.

Тя бутна слончето напред!

 

Боата пък им стана ласо.

Хипопотамът прокопа

канал  - от тази дупка тясна,

с наклон към близката река.

 

Почти накрая - с пот се включи

и баба Слонка.Тя с хобот

обхвана скъпото си внуче.

Измъкнаха го вкупом...Хоп!

 

Щастливо,слончето цамбурна.

Игра сред бистрата вода.

Аз ще внимавам!Ще съм умен!

За помощта - благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...