Помъкнал времето на рамо,
вървя по градски тротоар.
Остана мисълта ми само
да видя някой мой другар.
Дотегнал ми е всеки делник.
Страхувам се от всяка нощ.
Че някой там преяжда с зелник,
а аз сънувам остър нож.
Че всеки делник е умора,
достигаща до моя праг.
И спирам се замислен в двора,
като бракуван вече влак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация