Помъкнал времето на рамо,
вървя по градски тротоар.
Остана мисълта ми само
да видя някой мой другар.
Дотегнал ми е всеки делник.
Страхувам се от всяка нощ.
Че някой там преяжда с зелник,
а аз сънувам остър нож.
Че всеки делник е умора,
достигаща до моя праг.
И спирам се замислен в двора,
като бракуван вече влак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up