21.10.2009 г., 16:13 ч.

В дванадесет 

  Поезия » Друга
5.0 / 25
2058 2 33
На тръгване остава тихо тракане.
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни
две бримки от сълзи,
дошли навреме
за първи път от толкова години -
да смажат механизма му.
И мене.
А ти да си останеш все невинен.
Но нека съм виновна като трябва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
  • Навярно много дълго съм мълчал и съм забравил да говоря. Очите ми се пълнят със печал и са претръпна...

Още произведения »