dodic (Деян Димитров)
266 1705
6.01.2008 г., 14:35 ч.

В две посоки 

  Поезия
680 0 22
 

 

В локвите надничаха лалета -

самотно трепкащи звезди.

Пристъпвах бавно по зализани павета

и търсих теб в гранитени ъгли.

 

Луната ми чертаеше пътека,

под лъскавото на окъпани листа.

Дъждът, от покривите се отекъл,

свенливо свиваше се във калта.

 

Ръцете ми - във джобове замрели,

криеха лицата си в юмрук.

Стрелките на сърцето спрели,

разнасяха из тялото ми студ.

 

Оставих те на горната пресечка,

преди минути... сякаш часове,

сякаш на живота си посегнал,

бях се разделил на две.

 

И едната част от мен остана,

там, на мраморните стълби.

Всеки своя път си хвана.

Буцата във гърло се откърти.

 

Сам прибирах се в дома си,

да нахраня немощното тяло.

Нещо свято днес прекъсна -

утре ще започна отначало!

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??