В две посоки
В локвите надничаха лалета -
самотно трепкащи звезди.
Пристъпвах бавно по зализани павета
и търсих теб в гранитени ъгли.
Луната ми чертаеше пътека,
под лъскавото на окъпани листа.
Дъждът, от покривите се отекъл,
свенливо свиваше се във калта.
Ръцете ми - във джобове замрели,
криеха лицата си в юмрук.
Стрелките на сърцето спрели,
разнасяха из тялото ми студ.
Оставих те на горната пресечка,
преди минути... сякаш часове,
сякаш на живота си посегнал,
бях се разделил на две.
И едната част от мен остана,
там, на мраморните стълби.
Всеки своя път си хвана.
Буцата във гърло се откърти.
Сам прибирах се в дома си,
да нахраня немощното тяло.
Нещо свято днес прекъсна -
утре ще започна отначало!
© Деян Димитров All rights reserved.
