5.07.2025 г., 12:06

В Държавата на крачещите мумии

271 3 4

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ

 

... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! – 
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго, 
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, 
въртях се в невъзможна компарсита с метафори и рими – до зори,

 

и никой ни веднъж не ме запита: – Нима печелиш с този танц пари? –
щом седнех на писалището в седем, и се надигах нейде в полунощ, 
из думите живях – бедняк последен, ала това бе моят див разкош! –
в Държавата на крачещите мумии – дано да сте по Главната на кеф,
ако ви спре танцуващият с думи, в каскета му хвърлете някой лев.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душата на поета...Тя раздава, светлина, любов, вяра...Много често не оставя нищо за себе си...Но това е пътя,нали? Да изстрадаш този свят, да го изплачеш и да го пресъздадеш, оставяйки светла диря след себе си...И колкото по- светла е дирята, толкова по- висока е цената кото плащаш за нея... Но избирайки този път се съгласяш да платиш и цената...Кой е казал, че ще е лесно, но пък си струва!
  • Улицата е нашата вярна стряха.Кой каквото чул-донеразбал.
    А птичи песни от любов умряха в устата на живота-канибал.
  • из думите живях – бедняк последен, ала това бе моят див разкош! –
  • Голяма, красива поезия, мощна като тайфун!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...