Jul 5, 2025, 12:06 PM

В Държавата на крачещите мумии

  Poetry
280 3 4

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ

 

... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! – 
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго, 
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, 
въртях се в невъзможна компарсита с метафори и рими – до зори,

 

и никой ни веднъж не ме запита: – Нима печелиш с този танц пари? –
щом седнех на писалището в седем, и се надигах нейде в полунощ, 
из думите живях – бедняк последен, ала това бе моят див разкош! –
в Държавата на крачещите мумии – дано да сте по Главната на кеф,
ако ви спре танцуващият с думи, в каскета му хвърлете някой лев.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Душата на поета...Тя раздава, светлина, любов, вяра...Много често не оставя нищо за себе си...Но това е пътя,нали? Да изстрадаш този свят, да го изплачеш и да го пресъздадеш, оставяйки светла диря след себе си...И колкото по- светла е дирята, толкова по- висока е цената кото плащаш за нея... Но избирайки този път се съгласяш да платиш и цената...Кой е казал, че ще е лесно, но пък си струва!
  • Улицата е нашата вярна стряха.Кой каквото чул-донеразбал.
    А птичи песни от любов умряха в устата на живота-канибал.
  • из думите живях – бедняк последен, ала това бе моят див разкош! –
  • Голяма, красива поезия, мощна като тайфун!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...