В един живот...
Защо не мога да изстина,
когато вечерта отсъства
и скита,
и завършва с непрочитане.
Защо оставам вярна,
щом безмилостна нощта кове
изтъркани заблуди
и епохи болка...
Защо се връщам
в две очи,
които ме изгарят
в хладния си обръч
от мълчания...
Защо ли мисълта
покой не търси,
а душата
да се спаси не иска
от искрите
на жестокото си вричане.
В живота настоящ
ще сме разкъсани,
а в следващия
може и да се обичаме.
музика...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
