gerrda (Геновева Христова)
408 4496
28.09.2009 г., 11:30 ч.

В един живот... 

  Поезия » Бели стихове
892 0 9

 

 

 

Защо не мога да изстина,

когато вечерта отсъства

и скита,

и завършва с непрочитане.

Защо оставам вярна,

щом безмилостна нощта кове

изтъркани заблуди

и епохи болка...

Защо се връщам

в две очи,

които ме изгарят

в хладния си обръч

от мълчания...

Защо ли мисълта

покой не търси,

а душата

да се спаси не иска

от искрите

на жестокото си вричане.

В живота настоящ

ще сме разкъсани,

а в следващия

може и да се обичаме.

 

 

 

 

музика...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защото сме нощни пеперуди, стремящи се самоубийствено към пламъка...!
  • Благодаря за вниманието!
  • А ще има ли следващ живот
    А ще има ли следващо обичане
    А настояще..
  • И в този живот си обичана...вярвай ми!
  • !!!
  • много, Гевс!
  • Отговора на всички тези въпроси е само една дума-Любов!
    Тя ни кара да вършим неща, които са неподвластни на разума, когато я имаме и след нея.
    Много хубав стих, Герда!
  • а в следващия

    може и да се обичаме.





    "а в следващия

    може и да се обичаме."И сега е така...С прегръдка.







  • Защо се връщам
    в две очи,
    които ме изгарят
    в хладния си обръч
    от мълчания...
    * * *
    ...защото в други две очи навярно гори надежда!
    Много ми хареса, Герда! Поздрав!
Предложения
: ??:??