Sep 28, 2009, 11:30 AM

В един живот...

1.1K 0 9

 

 

 

Защо не мога да изстина,

когато вечерта отсъства

и скита,

и завършва с непрочитане.

Защо оставам вярна,

щом безмилостна нощта кове

изтъркани заблуди

и епохи болка...

Защо се връщам

в две очи,

които ме изгарят

в хладния си обръч

от мълчания...

Защо ли мисълта

покой не търси,

а душата

да се спаси не иска

от искрите

на жестокото си вричане.

В живота настоящ

ще сме разкъсани,

а в следващия

може и да се обичаме.

 

 

 

 

музика...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...