30.12.2023 г., 4:33 ч.

В една посока сме, това ми стига 

  Поезия
299 10 16

Събуждаме се. По-добри и грешни.

Да се посмеем. Може да поплачем.

Каквото беше, казваме си, беше,

от утре ще е някак другояче.

 

Не можем да се върнем отначало.

Започваме поредната си лудост,

червено ви́но, дяволът е в бяло

и смели са мечтите ни, до глупост.

 

Тъгата е разплакана надежда,

убежище на невъзможност, спомен.

И търсим си душите в чаша нежност,

най-ничии сме в този свят огромен...

 

... момичетата, скачащи на ластик,

момчета свили книжни самолети,

така и не можахме да порастнем,

виновни сме, защото сме големи.

 

Небето се разпада на посоки.

Живеем в непрочетената книга.

Дъждът се е напил. Не ни измокри.

В една посока сме, това ми стига.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Люси! Благодаря, Иване!
  • финалът наистина е впечатлява и обединява! Важно е да вървим в една посока! Поздравления, Красимира!
  • Много хубаво!
  • Хубаво го каза, Доче - благодаря ти!
  • Нека новата 2024 година да бъде едно щастливо начало, Краси!
  • Благодаря ви Кремена, Злати и Вили!
    "Всяка нова година е просто врата, зад която ни чакат безброй неизвестни..."
  • В една посока сме, това ми стига.
    Хубаво е ИнаКалина. Нека посоката ни отведе до прекрасни поетични висоти!
    Честита нова година!
  • Честита и благодатна да е Новата година!
    Щом има посока, има и път към мечтите! Харесва ми, Краси! Поздравления!
  • Чудесен начин да започнем Новата Година. За Ново начало със смели мечти! Бъди здрава Краси!❤
  • Не исках да е тъжно, Гедеоне, но и на мен това четиристишие най ми легна. Весели празници и на теб, Жоре. Радвам се, че финалът ти е харесал, Миночке. Сякаш така е по-леко, Петя, знам ли... така е, Петре. Това чувство като че ли е най-достатъчното. Ники, ти винаги ласкаво коментираш и ако някой път нещо не ти допадне няма да ти повярвам Мерси за сърчицата! Благодаря ви много!
  • Разкош, Краси!
    Поетично бисерче си!💗💗💗
  • Важно е да вървите в една посока, а дали небето се разпада или земята се разцепва, няма значение. Щом все още има един общ път.
  • И на мен.
  • Много хубав стих, финалът силно ме докосна! Весели празници, Краси!
  • Това е:
    "Тъгата е разплакана надежда,
    убежище на невъзможност, спомен.
    И търсим си душите в чаша нежност,
    най-ничии сме в този свят огромен..."
  • Браво, Браво и пак Браво.
    Наистина е достатъчно!
    Поздравявам те.
    И Весели празници 😊
Предложения
: ??:??