Addien (Андромеда)
26 62
4.10.2007 г., 16:20 ч.

В едно, сливане 

  Поезия
1016 0 5
 

В едно, сливане


Много мисли наведнъж,

сякаш от ведрата дъжд - не,

ами дъждовна усмивка се излива.

Като впрегнат кон във светлина.

Като стръкче житна нива.

Слънцето е моето ведро

и с него мене си поливам.


И тихи капки дъжд,

сякаш кристали от прозрачна светлина.

И те са без мисъл полетяли

да дирят пълна самота.

Под този навес тъй сумрачен

с капките дъжд сливам се, в едно.

Тишината - пълната смълчаност

на любовта - светлинното ядро.

И вече слята, като в рокля,

обрисувана със сините зюмбюли

на светлината свята - но защо,

дъждът е мой приятел.


Сега във свойта самота,

към която

дъжд,

рокля

и слънце

са едно -

самотата не е просто самота.

С пълнотата са изваяни, в едно -

и от свойта пълна самота са те родени.


21.05.2007 г.

Андромеда

© Андромеда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??