В едно, сливане
В едно, сливане
Много мисли наведнъж,
сякаш от ведрата дъжд - не,
ами дъждовна усмивка се излива.
Като впрегнат кон във светлина.
Като стръкче житна нива.
Слънцето е моето ведро
и с него мене си поливам.
И тихи капки дъжд,
сякаш кристали от прозрачна светлина.
И те са без мисъл полетяли
да дирят пълна самота.
Под този навес тъй сумрачен
с капките дъжд сливам се, в едно.
Тишината - пълната смълчаност
на любовта - светлинното ядро.
И вече слята, като в рокля,
обрисувана със сините зюмбюли
на светлината свята - но защо,
дъждът е мой приятел.
Сега във свойта самота,
към която
дъжд,
рокля
и слънце
са едно -
самотата не е просто самота.
С пълнотата са изваяни, в едно -
и от свойта пълна самота са те родени.
21.05.2007 г.
Андромеда
© Андромеда All rights reserved.
