yotovava (Валентина Йотова)
2513 21008
7.01.2024 г., 20:59 ч.

В голямото междучасие на живота 

  Поезия » Философска
307 7 17

В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА

 

Сред тревите медоносни

пих ли бисерна вода?

Колко трънени въпроси

порят с шип из паметта.

 

Все за нещо беше рано,

а за друго – късно бе.

Имах триста люти рани,

а над мен – едно небе.

 

Бях прашинка, станах камък,

никому не завидях.

Не строих от въздух замък,

но щастливо ли живях?

 

Философски уж поглеждах,

равномерно дишах – в такт,

мъкнейки една надежда,

че нататък няма мрак.

 

Но каквото да ми кажеш,

тъй до днес и не разбрах –

толкова ли беше важно,

да си праведник – без грях,

 

да си тръгваш – с неохота,

без веднъж да си летял,

да се вкопчиш ли в живота,

да прегърнеш ли смъртта?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??