В гората на живота
Аз бях като невинните елхички,
родени сред гората на живота.
С дъха си все към слънцето надничах,
ала растях в студенина безропотно.
В упойващите сънища на дните
цъфтеше време, на върха ми кацнало.
Но често на вихрушките игрите
наивността безмилостно наказваха.
Не исках и не спирах да мечтая,
че слънчев лъч за мене пази лятото.
А смелостта ми стигаше безкрая,
забила корен борбен във земята.
Не зная колко дълго ще пътува
лъча и той дали ще ме намери,
но вярвам в него! Даже ми се струва,
че в мен мечтите вече не треперят.
Днес моят връх е увенчан с корона,
блести, но не от коледна украса,
а от това, че победило стона,
сърцето в лятото ми търси място.
23.12.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
