18.09.2020 г., 9:28 ч.

В хаоса на времето 

  Поезия
418 1 6

И аз съм полегнал до теб, но отвъд

под калната, рохкава почва.

Където светът, където стихът

в химерното ,,утре’’ се вкопчват.

 

Където отмъквам току от Къделята

по някоя късичка нишка,

издраскана с укор, изпръскана с мъст,

със ревност, без дори да е ничия.

 

Но тя не се къса, а вяло трепти –

опъната в хаоса на времето.

Дълбоко в сърцето, дълбоко кървиш –

ти, мъчничко мое вретено.

 

Стопи се кълбото от бели конци,

разплете се кухата вечност.

Изнасилена, гола, във нея крещи

душата със вопли:

                                    ,,Човечност!’’

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??