14.04.2011 г., 16:08

В жарта на падаща звезда

1.8K 0 23

 

Стопи ме като мидена черупка,

сред океана бурен в твоята душа,

обгърна ме със страстната си участ,

разгръщаща се като приливна вълна.

 

И аз съм част от вълнолома топъл,

приемащ повика на търсеща вълна

и с прилива засищам твоя вопъл,

и срещам като в унес твоята душа.

 

И с теб сме денем ярки хоризонти,

допрели се един до друг, небе - земя,

а нощем се прегръщаме до болка,

попаднали в жарта на падаща звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...