Стопи ме като мидена черупка,
сред океана бурен в твоята душа,
обгърна ме със страстната си участ,
разгръщаща се като приливна вълна.
И аз съм част от вълнолома топъл,
приемащ повика на търсеща вълна
и с прилива засищам твоя вопъл,
и срещам като в унес твоята душа.
И с теб сме денем ярки хоризонти,
допрели се един до друг, небе - земя,
а нощем се прегръщаме до болка,
попаднали в жарта на падаща звезда.
© Мартина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
