Стопи ме като мидена черупка,
сред океана бурен в твоята душа,
обгърна ме със страстната си участ,
разгръщаща се като приливна вълна.
И аз съм част от вълнолома топъл,
приемащ повика на търсеща вълна
и с прилива засищам твоя вопъл,
и срещам като в унес твоята душа.
И с теб сме денем ярки хоризонти,
допрели се един до друг, небе - земя,
а нощем се прегръщаме до болка,
попаднали в жарта на падаща звезда.
© Мартина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
