Разбърка дните ми или ги подреди?
Не зная! Сънищата мои също покори!
Не съм те търсила! Бог те прати!
В живота ми дойде със чувства святи!
На обратно превъртя се календара,
от стари болки смъкна се товара,
любов роди се и в новото летоброене,
тя направи вече първите си седем.
Запърхаха на пеперудите крилата,
в стомаха ми и там във тишината,
чувах мислите – сякаш бе друго време,
вярвах, че няма кой да го отнеме.
Но разпиляха се надеждите в безкрая,
тях палав вятър ги прогони зная,
Мечтите и те оказаха се потрошени,
ампутирана душата ми пак стене.
Отдавна пред мен стои дилема позната:
да съм права, или щастлива със рогата?
Пренебрегвах себе си, защото обичам,
но трябва ли от мене все да се отричам?
КАЛИНА ВЛАДИ
© Василка Сумева Всички права запазени