13.06.2020 г., 6:29

В краката на двуногия

620 0 6

 

Свири луд сатир

на стара флейта,

и вдъхновява го "Война и мир",

макар и непрочел и лист от книгата...

 

Пее арии с божествен глас

брадясал трол от древна сага,

а заек, заразен от бяс,

замества кучето на Баба Яга.

 

Рецитира стихове любовни

Хадес, властелинът на смъртта.

Разлиства страници от камъни надгробни

на поетите, преминали във вечността.

 

Сизиф извайва статуи в излишък,

подрежда ги в готовност за изложба,

и ги записва в закодиран списък

дълбоко мразещ всяка своя рожба...

 

А Сатаната е клошар в приют

разбрал отдавна истината тежка,

че този свят от него е по-луд,

а по-жесток от него е... човека...

 

И другите от всяка митология

намерили са си любимо хоби

открили, че в краката на двуногия

не божества са... а безлични роби...

 

23.09.2015.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за страхотния коментар, Геновева.
  • "Че този свят от него е по-луд,
    а по-жесток от него е... човека..."
    Много истини си събрал в този стих, харесах много!
  • Самата истина, Гавраиле.
    Благодаря и на теб за включването.
  • Човек сам си създава богове ,а след това ги унищожава.
  • Образите наистина са нестандартни тук, Мариана.
    Финалът и мен ме кефи, Дени.
    Момичета, радвам се, че ме посетихте 🌹🌷🌹

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...