Отива си август, но Лятото - не .
То още се гони с небесни коне,
плете си венчета от жълти цветя,
рисува красив и усмихнат света.
А после си пее на птиче с гласа.
Вълшебства. Поръсва деня с чудеса.
И в мъничка капка звъни ли , звъни:
" Оставам при вас още двадесет дни!
Във вашите длани ще спя цяла нощ
да може в съня ви да грее разкош
от слънчево тяло и моя тих глас.
Оставам задъхано с нежност за вас!"