В къщата на поезията
В къщата на поезията
Понеже плюх разлюбен своя хал,
издигнах дом по гребена на здрача,
но той не бе копнеж по Тадж Махал...
А ти защо през прага му прекрачи?
Навярно, за да те държа под ключ
край воя на разчорлени дактили.
За разлика от онзи старец Скруч,
пестя от ласки и от думи мили.
И всички нощи са ми чернови...
Да бе от мен си тръгнала по-рано,
че в тази къща празник не върви
без стон на Пейо, плач на Дебелянов
Едва ли тук ще ме дариш с деца,
да звънне кошер, медена измама,
че с тия две настръхнали слънца
душата ти превърнах в Атакама.
Да бях успял веднъж, веднъж поне
да те помилвам като огън слама,
а не все да подпирам с рамене
света, във който само теб те няма.
А ти си тук... И като две и две
е ясно, че единствено ти можеш
със поглед само да ме приковеш
на кръста или брачното ни ложе.
И пак крещя... прокълнат бедуин
в бездънната, жестока Атакама,
забравил че през тънкия комин
не може да ме чуе вече мама...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Без думи!....Аплодисменти!
-
Велик градеж! Прилича на свещенодействие...Чета те с преклонение!
-
Бездумна съм!
-
^^^ Благодаря за удоволствието! Честит празник, Бароне!
-
и аз ще замълча..
-
Страхотна архитектура,дори и ако е незаконно построена, тази къща е готина.
-
Поезия!
-
впечатлена съм!
-
Иво, каква хубава къща на поезията се получи! И Андрина-Марк, какъв хубав стих-коментар е оставила! Светло и уютно е тук! Свят за всички...
-
Невероятно!Поздравления!Таланта ти заслужава поклон!
-
!!!
(При тебе винаги мълча...)
Пък и какво ли бих могла да кажа освен-ПОЕЗИЯ!
Поздравления за нея! -
... още едно удоволствие...!
Извинения за поредното нашествие...! -
Понеже си поредната вълна,
която търси бряг да се намери,
спомни си Омир (миг от вечността),
а даже той се бореше с Химери...
Боли от всяка мисъл-чернова...
(Да бе поспрял поне да ú ги кажеш.)
От мили думи не боли глава,
дори със тях “под ключ” да я накажеш...
дори да продължиш със рамене
като Атлас света си да подпираш...
(Жените верни са на силните мъже,
дори когато в този техен свят умират...)
А ти дори да я погалиш (не веднъж)
тъй както огънят изпепелява слама,
без този дом, граден със цвят от ръж,
то знай, отдавна нея ще я няма...
А тя е там... В пустинята... Оазис...
На думите, преглътнати, сред пясъка...
Не си върви... Подрежда цветен наниз
за своя бедуин... (Дори на чува крясъка.)
А ти недей измисля две слънца!
Едно е слънцето, което днес ú свети,
щом не прекрачва прага на дома,
дори след купища “гостуващи” поети...
..............
А и навярно като всеки влюбен мъж
не виждаш собствената си стихия...
Виж – тя е Леда! Ти пък - златен дъжд!
(Не чакай Тициан да го разкрие!...)
Поздрави, Ивайло! Благодаря за поредното удоволствие от срещата с твой стих! -
!!!
-
Приеми накрая и моите скромни поздравления, Поете!
-
"А ти си тук..."
.....................................................................
Без нея, къщата на поезията, щеше да немее,
и нямаше, нито един прозорец, да светлее...
Може би един ден ще разбереш,
че е по-важно, не да вземеш, а да дадеш...
(ако те затруднява коментарът ми, мога да ти
кажа само, че писането на стихове,
както и разбирането им от другите,
е проекция на личния мироглед на всеки,
и на личното му "аз" ...)
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
-
Зная че ще ми идвате на гости Линасветлана (Светлана Караколева)и Elpida (Надя Стефано). Очаквах ви! Уютно ми е с вас...
-
Навярно, за да те държа под ключ
край воя на разчорлени дактили.
За разлика от онзи старец Скруч,
пестя от ласки и от думи мили. -
Радвам се, че сте тук - Feia (Вилдан Сефер)и Lips_of_angels (Емилия )!
-
Поезия!
-
!!!
Нямам думи! -
Благодаря Ви, приятели, за гостоприемството - Re4o (Стефан Николов),ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН,petinka67 (Петя Кръстева),yossifova (Весела ЙОСИФОВА),Човек (Анна Станоева),yotovava (Валентина Йотова),Bezzhichen (Безжичен ),tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)Елишка (Елица Стоянова),anahid (Анахид Чальовска)Вил (Виолета Зашева)и Djein_Ear (Джейни Тодорова)...
-
Просто го прочетох и... помълчах!
-
И пясък да ти беше чернова,
оазиси по него ще покълнат...! -
Мисля, че си един от изграждащите тази къща...
-
Благодаря, че ни каниш в тази къща, Иво!
-
Много поезия и мъдрост има в стиха ти.Удоволствие е да се чете!Поздравление!
-
ПОЕТ СИ!!!
Поклон пред перото ти! -
тихо пристъпвам ....!!!
-
Голям си!!!
-
Без копнеж по Тадж Махал - безкрайна пустиня... дори и в Къщата на поезията (а, може би, най-вече там)!
Поздрав, Ивайло! -
И аз те аплодирам! Повярвай ми рядко ми се случва, но този стих е направо съвършен!
-
...нямам думи за теб, ти си ги взел всичките!!!!
-
Е, смалих се тук.
-
Аплодисменти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
