9.06.2013 г., 18:42

В кюпа

504 1 0

Ние нямаме нищо нормално,

нито пазари, ни политици,

нито съдии, нито войска!

Нямаме болници,

нямаме влакове, нито вагони,

нито учители вече,

няма заплати, нямаме пенсии,

няма будители,

нямаме граждани, нямаме бунт!

 

Ние си имаме само лаячи,

мошеници с блага усмивка,

завили ръкави лапачи,

депутати в дълги почивки,

виртуози на далавери,

ловки играчи и нагаждачи,

брутални мутанти

с лъскави чанти,

ербапи – чукачи,

кръчми с пилони,

келнери в чупка,

камериери,

сводници в дупки,

нечистоплътни милионери!

 

Във този гювеч

нормалното никой не ще го намери.

"Така да я караме,

всички да свикват!"

мъдър съвет на поредния луд.

А гласът на реалния,

гласът на нормалния,

гласът ти, мой драги,

как ли си мислиш, че ще е чут?!

гр. София, 05.04.2013 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....