Wali (Виолета Томова)
280 1156
20.02.2021 г., 7:41 ч.

В лабиринта 

  Поезия » Гражданска
445 2 4

 

 

              Забегнаха те някъде в безкрая

              спомените,чувствата и мислите.

              Отекчена, любовта нехае-

              тя- родилката на вечни истини.

              Някъде се запиля тъгата.

              Радостта откраднаха завистници.

              Илюзия уби мечтата.

              Животът люби се с измислици..

              Прошката напусна небесата,

              но приземи се на лъжлива писта.

              Смъртта открадна святостта в тъмата,

              лукавството лукаво се усмихна.

              Мъдростта изгуби се в тълпата.

               Глупостта представя се за нея.

               Прахът забули синевата.

               Тревата бори се да оцелее.

               Но Вярата с адрес е на Земята.

               Тя постоянно тук ще си живее.

               В беда раздава свойто злато

                и кани всичките при нея.

                В студа запалва бащино огнище,

                с жаравата на обичта да сгрее.

                Превръщат ли Човекът в нищо,

                Вярата за него ще милее.

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления! Истинко и красиво написано!
  • Истината!
    Много ми допадна тази философия и финесът, с който е поднесена.
    Поздравявам те, Вили!
  • Точно такава поезия ми се четеше днес. Философски вглъбена, фино поднесена, безпощадно анализираща, но съхраняваща вярата. Благодаря ти, Вили!

    П.П. Благодаря ти най-сърдечно за хубавото ти отношение към скромното ми творчество, в частност и за чудесния коментар на последното ми публикувано в Откровения стихотворение - "Космически ескиз".
  • Толкова е истинско, че не се нуждае от коментар, слагам най високата оценка и поставям в любими!
Предложения
: ??:??