В лабиринта

Feb 20, 2021, 7:41 AM

Poetry » Civilian

453 2 4

Забегнаха те някъде в безкрая

спомените,чувствата и мислите.

Отекчена, любовта нехае-

тя- родилката на вечни истини.

Някъде се запиля тъгата.

Радостта откраднаха завистници.

Илюзия уби мечтата.

Животът люби се с измислици..

Прошката напусна небесата,

но приземи се на лъжлива писта.

Смъртта открадна святостта в тъмата,

лукавството лукаво се усмихна.

Мъдростта изгуби се в тълпата.

Глупостта представя се за нея.

Прахът забули синевата.

Тревата бори се да оцелее.

Но Вярата с адрес е на Земята.

Тя постоянно тук ще си живее.

В беда раздава свойто злато

и кани всичките при нея.

В студа запалва бащино огнище,

с жаравата на обичта да сгрее.

Превръщат ли Човекът в нищо,

Вярата за него ще милее.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-02-20T12:54:02+02:00

Поздравления! Истинко и красиво написано!
Ivita_Mirianova (Ивита)

2021-02-20T09:33:02+02:00

Истината!
Много ми допадна тази философия и финесът, с който е поднесена.
Поздравявам те, Вили!
vega666 (Младен Мисана)

2021-02-20T09:24:25+02:00

Точно такава поезия ми се четеше днес. Философски вглъбена, фино поднесена, безпощадно анализираща, но съхраняваща вярата. Благодаря ти, Вили!

П.П. Благодаря ти най-сърдечно за хубавото ти отношение към скромното ми творчество, в частност и за чудесния коментар на последното ми публикувано в Откровения стихотворение - "Космически ескиз".
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-02-20T08:45:33+02:00

Толкова е истинско, че не се нуждае от коментар, слагам най високата оценка и поставям в любими!