В лошия екип
Не знам защо са хората тъй лоши,
че винаги си служат със лъжи
оставят истината по галош
и срещата им с нея им тежи?
И всички ние сме едни клакьори
които с хъс за своето държат
и като сетни каруцари спорят,
на другите до край не дават път!
Готови сме на всички да вредиме.
И във прастта си рием като вол...
И дебнем цял живот неуморимо
да седниме на нечий хубав стол.
О, завистта за нас не е вредител,
напрастив с нея изпълзяваме напред.
Дори и на небесната обител,
отнасяме Байганьовския ред.
Навярно сме родени с тези гени
и Господ ни е сложил калпъв чип,
на Лошото да служиме на смени
да бъдем само в Лошия екип!
06.10.2014г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени